За книгата: година / „Толкова е студено", промърморих аз, увивайки се по-плътно в тънката си ветровка, която изобщо не ме стопляше. — Макс, каза ли нещо? - приятелят, който вървеше отпред, се обърна към мен - Не, нищо, просто е малко студено - отговорих Гриша, на което той направи неразбираем жест с ръка и се обърна напред..